Плевенската панорама - героите са живи
Построена за по-малко от 11 месеца, работещи на три смени без отмора българи и руснаци, голямо предпочитание да вземат участие в невъобразим по мащаби план – с подобен невъобразим възторг се ражда гледка “Плевенска епопея ”. Историческият градеж започвав началото на 1977 година, а мотивът – 100-годишнината от Освобождението на България от турско иго.
През 1961 година концепцията за гледка, само че на връх Шипка, се подема от ген. Иван Винаров, тогава ръководител на Комитета за българо-съветска дружба. Посещавайки по-късно родния си град Плевен, той споделя концепцията си. През септември 1974 година в Плевен идва партийна делегация от Ростов на Дон. Обсъждайки съдействие сред двата побратимени града, се загатва за концепцията да се построи гледка. Тя е възприета от руснаците, които дават обещание ростовски художници, които имат нужния опит, да оказват помощ в нейното изрисуване, а ростовските промишлени предприятия да доставят нужното съоръжение. Още тогава за основен реализатор е препоръчан заслужилия художник Николай Овечкин. Той е твърдо уверен, че панорамата би трябвало да отрази третия взлом за Плевен, а диорамата– предаващия се в плен Осман паша на моста при р. Вит. Заедно с български архитекти и музейни експерти те обикалят всички места, където са се водили боевете за Плевен, с цел да изберат място за изграждане. Приема се предлагането на Овечкин панорамата да се построи на хълма до редута Кованлък, на мястото, където са се водили най-ожесточените боеве по време на третия взлом за Плевен.
След оповестения конкурс за разработване на архитектурен абстрактен план, управлението и проектирането се поема единствено от архитектите Пламена Цачева и Иво Петров, които по това време са надлежно на 25 и на 27 години. На 19 януари 1977 година е направена първата копка, работи се при тежки зимни условия и бездънен над 55 см сняг. На 2 февруари се поставя първия бетон в основите на постройката и по-нататък се правят главните строителни работи. Ежедневно в помощ към главната бригада се включват доброволци бригадири от разнообразни предприятия и институции на града и окръга. Те правят общи работи за да се усили продуктивността на главната бригада. Работи се на три смени, като за задачата цялата строителна площадка е осветена с прожектори.
Към средата на юли 1977 година е приключен грубият градеж дружно с покривна структура. Следва целенасочена работа да се завършат на първо време работите в панорамната зала, с цел да се инсталира платното и художниците да стартират работа. В края на юли 1977 год. следва монтирането на платното в панорамна зала. Лененото платно е изтъкано в текстилния комбинат в съветския град Сурск, то е 115 метра дълго и 15 м необятно и идва в Плевен в железна капсула. За да влезе в залата, се постанова да се демонтират покривните панели и през покрива с кулокрана да 
се пусне на площадката, където в този момент е предметния проект. Операцията по разгъването му е извънредно комплицирана и се организира под управлението на Н. Овечкин при помощта на инженери, техници и над 100 бойци.
На 29 август в 22.00 часа вечерта се поставя първата четка върху панорамното платното.Художниците стартират с изписването на небето. Боите са в кофи на площадките до всеки художник, а за четки служат големи снопове текстилни нишки, закрепени на дълги дървени дръжки с дължина повече от един метър. Още в Москва живописната част на панорамното платно се разпределя сред художниците, като на плевенските художници е предоставено да изобразят присъединяване на локалното население във войната и ситуацията в града. За по-малко от месец е изработен и предметният проект, зала диорама е почистена и подготвена за работа. Диорамното платно е нарисувано в Москва и след слагането му се постановат единствено някои допълнения. На 20 октомври са докарани осемте картини – шест за уводна и две за заключителна зала, седем от тях са рисувани в Москва, а на място създателите единствено довършват обособени елементи. В същото време отвън панорамната зала продължава осъществяването на довършителните работи в останалите зали. Освен това, строителите основават условия за монтаж на оборудването на панорамата.
Така единствено за 101 дни твърдоглав труд художниците са подготвени. На 7 декември 1977 година държавна комисия, ръководена от з.х. Христо Стефанов дава висока оценка на художествено осъществяване и афишира художествено-архитектурния комплекс за признат. На 10 декември 1977 година в деня на честването на 100-годишнината на освобождението на Плевен от османска власт гледка “Плевенска епопея 1877 год. ” е тържествено открита.
Панорама ”Плевенска епопея 1877 година ” се състои от четири зали: уводна, панорама, диорама и заключителна.
Уводна зала - Шест живописни платна (4 Х 3.60 м) отразяват моменти от българската история и Руско-турската война от 1877-78 година - Османско иго; Априлско въстание; Манифестация в Санкт-Петербург в поддръжка на българския народ; Руската войска минава река Дунав; Защита на Самарското знаме; Боят на Шипка.
Панорамна зала – Панорамното платно (115 х 15 м) изтъкано от лен, с един отвесен обединителен шев е инсталирано в зала с диаметър 40 м. Общата му повърхност, дружно с предметния проект е 2 375 кв.м. Перспективата на изображение е 8 – 10 км. На панорамното платно е пресъздадено най-мащабното и кръвопролитно стълкновение за Плевен – Третият взлом (11-12 септември 1877 г.). Посетителят се озовава в центъра на бойното поле, на най-високия рид край града, на позициите на турската войска сред редутите “Кованлък ” и “Иса-ага ”. Оттук се виждат градът и заобикалящите го многочислени хълмове, атакуващите съветски и румънски полкове, отбраняващите се турски елементи, местоположението на съветското командване и на щаба на Осман паша. На този ден руси и румънци нападат града от изток, югоизток и юг. Централно място е отредено на бойните дейности на южния сектор, водени от отряда на военачалник М. Д. Скобелев. С художествени средства са пресъздадени драматизмът и напрежението 
на багра на Зелените възвишения, където руските войни щурмуват под мощен противников огън турските укрепления “Кованлък ” и “Иса-ага ”.
Показан е кулминационният миг, когато изчерпал всички запаси, военачалник Скобелев, прочут освен с военния си гений, само че и с персоналната си смелост, самичък застава отпред на отряда и повежда напред атакуващите колони. След къс ръкопашен пердах, “Кованлък ” е високомерен, а час по-късно пада и “Иса-ага ”. Турската защита за първи път е пробита в цялата й дълбочина и пътят към Плевен е открит. В продължение на 30 часа, без отмора и помощ, бойците на Скобелев отбиват пет турски контраатаки. На другите два сектора щурмът е несполучлив и съветската войска отстъпва още на 11 септември. Продължава да се бори единствено Скобелевият отряд против две трети от войската на Осман паша. Руското командване, към този момент оценило този взлом като несполучлив, отхвърля подкрепление. Последните бранители на Зелените възвишения, изпълнили до край войнишкия си дълг, напущат кървавия рид по заповед на Главното съветско командване в 17 часа на 12 септември.
В общата комбинация на бойното поле е отредено място на изпълняващите хуманния си дълг съветски лекари, милосърдни сестри и санитари. Всестранна помощ на съветската войска оказва и локалното българско население. Въпреки проявените смелост, геройство и устойчивост от съветските и румънски войни, Третият взлом приключва с крах. Дадени са доста жертви. Само в отряда на военачалник Скобелев убитите и ранените са 6 500, и по тази причина долината пред турските укрепления, напоена с тяхната кръв, е наречена “Мъртва ”. Общите загуби в румънската войска са към 3 хиляди убити и ранени, в съветската – към 13 хиляди Поредният крах и многочислените жертви постановат смяна в тактиката. По проект и под командване на военачалник Тотлебен започва тримесечната обсада на Плевен. Изтощена физически, изпълнена с неустановеност и боязън, турската войска е принудена да направи своя съдбоносен избор.
Диорамна зала - живописното платно (17/5 м) отразява последния бой за Плевен в долината на р. Вит на 10 декември 1877 г. Обща площ дружно с предметния проект - 150 кв.м. На 28.XI/10.XII.1877 година, след тримесечна изолираност, Осман паша се пробва да пробие блокадната линия за да се отдръпна към София. В долината на р. Вит, след полудневен кръвопролитен пердах, Гренадирският корпус на военачалник Ганецкий разгромява и пленява 43 хилядна турска войска. Победен е един от най-талантливите турски военачалници - маршал Осман паша, попадат в плен и 10 паши, 128 щабни офицери, 77 оръдия и доста бойни флагове.
Заключителна зала - две картини (4 x 3.60 м) демонстрират капитулацията на Осман паша и зимното прекосяване на Балкана от съветската войска. Освобождението на Плевен е повратен миг в хода на Руско-турската война. Руската войска, преодоляла най-тежкото затруднение по своя път, реализира считаната за невъзможна от военните експерти 
интервенция – зимно прекосяване на Балкана. Само месец и половина след рухването на Плевен турското държавно управление моли за мир. На 19.II /3.III.1878 година в Сан Стефано е подписан мирният контракт сред Русия и Турция, по силата на който България възвръща своята държавност. Военни униформи, оръжие и артилерийски такъми от Руско-турската война 1877-1878 година допълват художествената експозиция в Заключителната зала.
Постоянната експозиция от истински литографии от края на ХІХ в., подредена в ротондата на Панорама “Плевенска епопея 1877 година ” сплотява тематиката за Освобождението, представя моменти от Руско-турската война 1877-1878 година и епизоди от национално-освободителните битки на българския народ в епохата на Възраждането. Важно място измежду тях заемат сраженията на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Плевенската епопея и отзвукът оттези събития в освободена България, Европа и Русия. Изработени по време или директно след събитията, които отразяват, показаните литографии са исторически достоверни.
Експозицията допълват художествени творби на одобрени български, съветски и румънски създатели: икони на худoжника Г. Данчов, скулптурна фигура на ген. М. Д. Скобелев (автор А. Спасов), бюстове на военни дейци, участници в Руско-турската война 1877-1878 година (П. Трубецкой и Ф. Щорк), графики на Сидония Атанасова, отразяващи Плевенската епопея и истински проекти от конкурса за създаване на параклис-мавзолей " Св. Георги Победоносец " в Плевен (1903 г.).
Източници: www.socbg.comwww.panorama-pleven.com
Снимки: www.bulgariatravel.org
